Наблюдавайки активно, процесите развиващи се в българското радиолюбителско движение в последните години, все по-често си задавам въпроса продължава ли да го има интересът към реалното радиолюбителско хоби, или този интерес е насочен вече към съвсем други неща .

На 9 юни 2018 година УС на БФРЛ /в оставка/ проведе поредно ОС на което отново старият, нов УС се преизбра. Този път „тайно”. Всъщност още им е рано за радости. Вярно е, че вече няма кой да им „мъти водите”, изключиха го. Но все пак ние ще изчакаме да видим дали и как сдружението БФРЛ ще бъде пререгистрирано. Защото Господ бави, но не забравя! Но не това е най-главното.

Случилият се с БФРЛ казус ми даде не малко материал за размисъл. Не само за радиолюбителското хоби, а по-скоро докъде е стигнало и в какво състояние се намира обществото ни. В това движение повечето от нас по-възрастните са от детските и юношестките си години. Знаем какво е било то за нас. Та ние се познаваме толкова време и толкова добре. Оказа се, обаче че явно не сме се познавали толкова или демокрацията е отприщла и най-долните и пошли човешки страсти в нас.

Една личност, ще я назова и ще я назовавам многократно за да остане в историята с това, че заради собствена финансова изгода е готова да унищожи една над 90 годишна организация. Всъщност това лице Виктор Ценков унижи и разказа играта на може би почти 1000 /бройката я визимам от форумите на фейсбук, forum.bfra.org и www.lz1kaa.com./ български радиолюбители.

Да, Виктор Ценков и групата около него унижиха всички тези пишещи се български радиолюбители, като ни показа колко сме нищожни и безпомощни.

Всички тези претендиращи за интелигентност и практически запознати с последните новости в комуникационните средства и среди се оказаха безпомощни пред едно нищожество, узурпирало властта в една патриотична организация създавала навремето специалисти и бранители на отечеството ни.

 От тези 1000 души не се намери един, който да му каже да си взима парите и да върви на майната си. Това поведение на тези хора означава и доказва, че българските радиолюбители не заслужават да имат своя демократична организация.

Неслучайно злото е толкова жилаво. Това е едно от изпитанията на човечеството. Затова трябва най-малкото да го назоваваме постоянно и навсякъде, където го срещнем.

Подвизава се и един български революционер във форума на clubs.dir.bg, който пише „кърваво писмо” до узурпатора, когото моли да се смили и да му предостави възможност радиолюбителите сами да могат да избират хората, които да ги представляват.

O sancta simplicitas! О, свещенна простота! Кой ще те чуе и кои ще те последват революционеро?

Я се върни в историята българска, революционеро! Нека ти припомня:

Двеста души български юнаци под предводителството на Христа Ботйов, редактор на в. “Знаме”, орган на революционната партия, днес заробиха австрийския параход “Радецки”, който насилствено накараха да ги прекара през Дунавът. Излязоха на десния бряг между градовете Ряхово и Лом паланка, отвориха знаме “Свобода или смърт” и отидоха на помощ на своите въстанали братия българи, които отдавна се борят със своите петвековни тирани за своята човешка свобода и народни права. Тие вярват, че европейските образовани народи и правителства ще да им подадат братска ръка.

Бих искал да напомня на тоз революционер, колко от българите по села и паланки са последвали бунтовниците и какво е станало с тези бунтовници, нека и по тоз въпрос се обърне към историята.

Аз кратко ще цитирам крайния резултат:

В спомените си капитан Енглендер ни предава и тъжната картина, която видял, връщайки се отново на местата на събитието: 

„Като захванахме плуването отново и като пристигнахме във Видин, чухме, че инсургентите (въстаниците) всичките до един били изклани от турците и техните глави донесени в Рахово. По-после в последния град видяхме един ред саръци (колове) близо до агенцията, на които бяха натъкнати 17 глави! Сега за последен път се видях с българските поборници, които излязоха в неравна борба за свободата на своето отечество - това наше свиждане беше страшно! На някои на калпаците имаше турен по един параходен билет от „Радецки”.

И така стигаме до основното. България във времето в което живеем се е превърнала в арена, където хлябът и зрелищата преобладават над всичко. Ние се радваме на унижението на другите, като смятаме, че то няма да ни достигне. Готови сме да насочим палеца си надолу за да видим изтичащата кръв на унижения гладиатор. Ние се радваме и желаем кръвта му. Тълпата, да тълпата иска да види нечие унижение не би да застане зад някого, който е достоен и способен да я поведе към светлината към по-доброто, както този Данко от разказа на Максим Горки.

Не пиша от името на LZ1KAA. Пиша от собствено име. Аз съм Милчо Миланов. Радиолюбител член на LZ1KAA от 1969 год. със собствен инициал LZ1RF от 1975 год. Разбрал съм отдавна какво е за мен радиолюбителството.  За съжаление в днешни дни то явно вече не е това, което навремето е било за мен. Днес явно вече ги няма тези млади хора, които знаят как и могат да защитават интересите си.

Не зная какво мислят приятелите ми от клуба по тези въпроси и на какво мнение са, но моите изводи са, че българска радиолюбителска общност не съществува, просто защото ги няма младите. Ние по-възрастните така да се каже сме "изпяли песента си". Днес младите би трябвало да са отпред на барикадата. Но явно ги няма или предпочитат да се "борят" с такива като нас. А може би греша...

 

НА КАКВО СЕ СМЕЯТ РАДИОЛЮБИТЕЛИТЕ

Ако някой ден всички станем вегани, ще имаме проблем с бездомните прасета...

АКО РЕШИТЕ РАДИОТО ДА СТАНЕ ВАШЕ ХОБИ...

*

Вие ще придобиете технически познания и умения, ще имате стимул да изучавате чужди езици, ще имате приятели в далечни страни и най-приятното вашето хоби може да стане ваша професия.


Имате въпроси или се нуждаете от съвет...

Потърсете ни на: +359 88 8541740 или ни пишете на: lz1rf@lz1kaa.com, или във форума на LZ1KAA

 

 

Необходима ви е помощ...

Не се притеснявайте да попитате. Ако можем ще ви отговорим. Но имайте предвид, че ние всички постоянно се учим.


Искате практически да се запознаете с хобито

Обадете ни се, ще ви поканим да присъствате на някой от контестите в които участваме.