Снимката е от далечните 1976-77 години на миналия век. Базата на LZ1KAA/LZ1KGB Панагюрски колонии. 3+1 работни места в републиканските състезания. Един сигнал. Превключване на местата чрез гравитачно ЖП реле. Някой веднага ще репликира - нарушили сте правилата. Не сме. Просто сме усвоявали новото, което за някои дойде много, много по-късно. Едва ли много станции в ония години са имали възможността да практикуват подобна схема на работа. И то не защото не са искали. В днешно време се появиха личности, които подложиха на съмнение възможностите на LZ1KAA. Всъщност единственият начин да "извисят" себе си бе да принизяват резултатите на другите. Ние никога не сме и претендирали за призовете. Ясно си проличава кои и как се стремят към тях. Просто искахме да подскажем на общността, че отдавна сме се "докосвали" до определени технологии и не ни е непонятно как практически стават нещата. Но нейсе. Все пак празник ни е! 60 години са си 60 години. Времето никой не може да изтрие и да принизи. И 110 сериозни международни контести от последните години са си 110 сериозни международни контести. Дай боже всеки му! ?

Едва ли теоретиците Джеймс Максуел и Хайнрих Херц, разработвали навремето въпросите свързани с теорията на радиовълните и тяхното разпространение, както и по-късно Александър Попов и Джулиелмо Маркони, практически реализирали „Грозоотметчика” и  "Системата за далечно предаване на електрически сигнали и импулси" са могли да си представят емоциите, които тяхното дело ще породи в отделни хора наричащи себе си радиолюбители.