Спомени на Николай Ботев - LZ1PV
Ние и УКВ-то
Това започна някъде през 1990 година. Както в повечето случаи Жоро , LZ1UO донесе в радиоклуба 30 –ина радиотелефона РТ23-10. Каза , че са за разглобяване , да смъкнем каквото има ценно , а кварцовете да предадем на началника на радиоклуба – изглежда такова е било изискването на спонсора. Това означаваше да свалим крайния транзистор и да ползваме алуминиевата им кутия. Естествено включихме два от тях – работят си , бяха свалени от коли на МНО-то. На мен ми дожаля да ги съсипваме и взех един от тях , свалих му кварцовете. С един калкулатор в ръка разбрах как се получава работната честота , ( като много секретни каналите им не бяха надписани...) не бяха много далече от 145 MHz.
Хукнах до ЗЕПЕ-то , мойте родители работеха и двамата там , мен ме познаваха в склада на завода. Търсим в готовата продукция , ровим по едни огромни сандъци...По едно време изкочиха едни кварцове на 52.050MHz. Късмет ! Оказа се , че за някакви милиционерски канали с преобразуване от долу – 166.850 MHz. На нашите честоти излизаха на 145.450 MHz .Дотук – добре , ама за предавателя няма . След много ровене излезнаха два кварца , ама те даваха нещо към 145.850.
Вземам всичките кварцове – някъде около 15 бройки и бегом в радиоклуба. Убеждавам колегите да не се трошат за сега и вечерта цъфваме с Петко , LZ1XE в Иван , LZ1IA.Запояваме кварцовете , с отверка настройваме предавателя по максимум изходна мощност. Ама за антена какво да ползваме – мобилната в средата на стаята. Остава да осигурим и кореспондент – ама кой...В клуба нямаме друг УКВ-ист , Петко се сеща за Венко , LZ1LE – има фабрично радио , може да ходи на всякъде.
Звъним му по телефона , той се отзовава на нашата молба веднага . Венко ни вика , чува се като Радио София , ние му отговаряме с инициала на Иван . Венко ни чува ни добре , макар и на разнесени честоти и от средата на стаята. Със стайна антена от Банишора до Двореца на пионерите.Чудна работа...
Подарявам веднага на Петко един приемен кварц , и първата ми работа на следващия ден е в ЗЕПЕ-то да поръчам съответния брой предавателни кварцове за 145.450 MHz. Разправяме още същата вечер в радиоклуба какво сме направили и след два дена от радиотелефоните не е останала нито бройка. Настана едно преработване...Някои си монтираха РТ23-10 без промени , но други като мен изхвърлиха веднага трансвертерите им – работиха на 4KHz и се чуваше в сигнала , което доста дразнеше. Откъде се почвиха по другите клубове в страната РТ23-10 , незнам , но това съвпадна и с пускането на първите ретранслатори в София и R2. И се започна...Правиха се списъци с честоти , заедно с пари те стигаха до мен , поръчвахме ги в завода. И там много ни се радваха , защото беше криза , нямаха никакви поръчки. От пласмента на завода по-късно твърдяха , че ние радиолюбителите сме поръчали около 20 хиляди кварца за РТ23-10 , МИКРОН и за по-старите му версии , както и за RFT радиотелефоните , или както ги наричаха „Щази” , за Унгарските радиотелефони.
Замислял съм се дали това е реална цифра , но може би сме стигнали до толкова , като се вземе в предвид , че в напълно „ зареден ” радиотелефон влизаха 22 кварца...
По-късно работата с поръчките пое Влади , LZ1KZ , който ги събираше по R2 и движеше директно със завода ...
Кварцове се търсеха и 10 години след това , като завода имаше щанд на панаира в Казанлък ...
Сега нещата естествено изглеждат по съвсем друг начин , синтезаторите и портативните радиостанции са навсякъде , но може би повечето от нас запазиха своите РТ23-10 може би от носталгия , а може би и от уважение към това , което ни дадоха на времето тези радиотелефони.
Не си правя илюзии , сега нещата сигурно щяха да изглеждат пак по същия начин , но си мисля , че ние от LZ1KAA дадохме нещо на радиолюбителите в България. Благодарение на нас , УКВ-то тръгна поне две – три години по-рано , отколкото сигурно щеше да се случи това. В никакъв случай не мисля да омаловажавам труда на много колеги по страната , които винаги са били преди нас в УКВ-то. Но мисля , че помогнахме за „ масовизацията ” и запознаването на много радиолюбители с апаратура за тези честоти.
И днес , когато разговарят колеги по кой да е ретранслатор , често се чува : Дай да се чуем на Директната. Всички знаят за коя честота става дума....
Някои спомени за RTTY връзките ....
Случвало се е и преди , ровейки по късите вълни да попадам на странни чуруликащи сигнали , между телеграфния обхват и SSBучастъка. Бързо си изясних , че става въпрос за телетайп , но такъв в радиоклуба ни нямаше...Старите лампи ми казаха , че е «дива» работа , тракало много , трябвала хартия , било бандурник... Мина ми мерака...След казармата обаче се появиха отначало тук-там , после по някои институти персонални компютри. Бяха естествено на чернобяли телевизионни монитори , програмите се вкарваха с касетофони. Мъка!
В математическия факултет обаче видях оргинала APPLE][. Цветен монитор , флопи дискове. Това ме накара да реша да се преместя от Физическия факултет в ВМЕИ „Ленин” и естествено да започна да си сглобявам собствен компютър. От радиоклуба ми помагаха , но освенLZ1AO и LZ1WJ други нямаха достъп до такива чаркове. Баща ми също успя да ми намери гола платка от Русе , беше дефектна – без две – три шини , но платка...И така лятото на 1984 вече имах Правец 82 в къщи , дадоха ми назаем и флопидисово устройство. От руското списание «Радио» бяха публикували схема на конвертор за RTTY , прост , несъвършен , но можеше да се върже към Правеца.
Бързо налепих платката и естествено виснах на главата на Иван ,LZ1IA. Той я взе и след 2-3 дена я донесе настроена. Закарах в тях комютъра , и от неговото радио направихме първите проби...Дотогава отLZ бяха работили колегите от Русе , LZ1KDP , сигурно и други е имало , но и двамата останахме удивени какви DX-и се правеха на телетайп по онова време.
С LZ1IA решихме да си модернизираме апаратурата – аз направих с помощта на един приятел ROM-DISK за компютъра , който позволяваше операционната система да се зареди за по-малко от 4 секунди. Това беше важно , особено при работа с недобре съгласувани антени или при по-големи мощности , защото се случваше компютъра да рестартира от върната мощност. Иван изрови от някъде схема на интересен демодулатор , който имаше DATASLICER , и работеше фантастично. Аз пък добавих и индикатор за настройка върху сигнала , на електронно-лъчева тръба , която успя да осигури LZ3OB от някаква бракувана апаратура. Много ни беше интересно, как сигнали, които не се чуваха на слух се „вадеха” от демодулатора.
Естествено беше да се похвалим в клуба...И пак естествено LZ1UOреагира , че това трябва да се пусне за проба от Панагюрски колонии , на голяма мощност. Това стана , на 14 MHz , като в пробите се включи активно и LZ1KX , Божидар и както винаги при нещо ново LZ1JW. По това време вече имаше доста LZ станции на SSB , с голяма мощност и хубави антени , но това съчетание на RTTY май не се срещаше....На всяко повикване ни отговаряха много станции и това продължи поне около час. След това странно за всички нас настъпи някакъв ред – наQRZ? започнаха да се появяват един по един от западна Европа. Това ни накара с другото VFO да се поразходим нагоре-надолу , и разбрахме причината. Един DL , с типично немска организираност правеше списък 10 KHz встрани...
Няма да забравя и някаква американка , която като й дойде реда ми се скара , че от време навреме не викам само за YL. Аз , естествено си взех бележка. Тогава и се убедихме , че единствения начин да се работят редки страни е RTTY ….Явно и тогава си имаше DX-и , които не владееха CW , а на SSB не им се работеше.
Тогава започнахме да се готвим за най-голямото RTTY състезание –BARTG . За целта на ROMDISK-a вкарахме готови записани съобщения – повиквания , отговори ...
На самото състезание се събрахме неголяма група – освен обичайните заподозрени : LZ1IA , LZ1LZ , LZ1KX , LZ1JW се включиха и LZ3AS , LZ3AF . Използваната мощност ме е срам да споменавам , но и антените на LZ1KAA / LZ1KGB си казаха своето. Още при първото си участие се класирахме 3 в света ...
Работехме както винаги тогава като екип. Всеки си намери сам мястото – статистика , контрол на предавателите , въртене на антените , търсене от второто радио на активност и по другите обхвати. Двамата , пишещи най-бързо на клавиатура бяхме оператори , като се сменяхме от време на време.
Не мина и без гафове – от голямата мощност се навеждаше мощност и в клавиатурата , от което се генерираха грешни символи. За да решим проблема се наложи двамата оператори да се „ заземим” с къса медна оплетка , иначе просто не можеше да се работи. Пак от голямата мощност дефектира и феритния траф на предавателя. И то , когато тръгна прохождение на 28 MHz , и започна борбата на множители. Спаси ни LZ1JW , който вместо изгорелия траф направи за 10-ина минути съгласуване от дебел коаксиален кабел. Наистина , той грееше , но и така успяхме да изкараме състезанието.
В известен смисъл беше смешно , че работехме на RTTY с 8 битов компютър , а статистиката за състезанието вървеше на 16 битов...Това състезание се оказа и сериозна проверка на предавателите , които едва ли някой беше проектирал за работа на телетайп , и то близо 24 часа..
Като се замисля , за тогава апаратурата ни беше съвсем на ниво , имахме много хъс , много свободно време ....Бяхме много активни около две години на този род работа , но до телетайпите започнаха да се появяват и други звуци , доста по-бързи.
Появиха се нови предизвикателства – AMTOR , PACKET и RTTYостана на заден план. Но това си е друга история ...
